провока̀тор
—
съществително име, мъжки род
(тип 7a)
Значение
мн. провокатори, м. Човек, който прави провокации.прил. провокаторски, провокаторска, провокаторско, мн. провокаторски.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- провокатур
- провукатор
- провукатур
- прувокатор
- прувокатур
- прувукатор
- прувукатур
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | про-во-ка-тор | |
|---|---|---|
| непълен член | про-во-ка-то-ра | |
| пълен член | про-во-ка-то-рът | |
| мн.ч. | про-во-ка-то-ри | |
| членувано | про-во-ка-то-ри-те | |
| бройна форма | про-во-ка-то-ри | |
| звателна форма | про-во-ка-то-ре | |