причинѝтел
—
съществително име, мъжки род
(тип 31a)
Значение
причинителят, причинителя, мн. причинители, м. Този, който причинява нещо. Причинител на болест.
Грешни изписвания (7)
- преченител
- преченитил
- пречинител
- пречинитил
- приченител
- приченитил
- причинитил
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | при-чи-ни-тел | |
|---|---|---|
| непълен член | при-чи-ни-те-ля | |
| пълен член | при-чи-ни-те-лят | |
| мн.ч. | при-чи-ни-те-ли | |
| членувано | при-чи-ни-те-ли-те | |
| бройна форма | при-чи-ни-те-ли | |
| звателна форма | при-чи-ни-те-лю | |