провлечен

Речник на българския език

1. провлѐчен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

провлечена, провлечено, мн. провлечени, прил. Който е много бавен, трае много дълго; проточен. Провлечена песен.

Грешни изписвания (3)

  • провлечин
  • прувлечен
  • прувлечин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. пров-ле-чен
непълен член пров-ле-че-ния
пълен член пров-ле-че-ни-ят
ж. р. пров-ле-че-на
членувано пров-ле-че-на-та
ср. р. пров-ле-че-но
членувано пров-ле-че-но-то
мн. ч. пров-ле-че-ни
членувано пров-ле-че-ни-те

2. провлечен — мин. страд. прич. м. р.

провлечен е производна форма на провлека (мин. страд. прич. м. р.).