провлачване

Речник на българския език

провла̀чване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • провлачвани
  • провлачвъне
  • провлачвъни
  • прувлачване
  • прувлачвани
  • прувлачвъне
  • прувлачвъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пров-лач-ва-не
членувано пров-лач-ва-не-то
мн.ч. пров-лач-ва-ния
членувано пров-лач-ва-ни-я-та