проветрив

Речник на българския език

проветрѝв прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

проветрива, проветриво, мн. проветриви, прил. Който се проветрява от въздушно течение през него.

Грешни изписвания (7)

  • провитрив
  • пруветрив
  • прувитрив
  • проветриф
  • провитриф
  • пруветриф
  • прувитриф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. про-вет-рив
непълен член про-вет-ри-вия
пълен член про-вет-ри-ви-ят
ж. р. про-вет-ри-ва
членувано про-вет-ри-ва-та
ср. р. про-вет-ри-во
членувано про-вет-ри-во-то
мн. ч. про-вет-ри-ви
членувано про-вет-ри-ви-те