пробивен

Речник на българския език

пробѝвен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

пробивна, пробивно, мн. пробивни, прил.
1. Който е предназначен за пробиване.
2. Прен. За човек — който умее да преодолява препятствията пред себе си.

Грешни изписвания (3)

  • пробивин
  • прубивен
  • прубивин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. про-би-вен
непълен член про-бив-ния
пълен член про-бив-ни-ят
ж. р. про-бив-на
членувано про-бив-на-та
ср. р. про-бив-но
членувано про-бив-но-то
мн. ч. про-бив-ни
членувано про-бив-ни-те