причиняване

Речник на българския език

причиня̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • преченяване
  • преченявъне
  • пречиняване
  • пречинявъне
  • приченяване
  • приченявъне
  • причинявъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. при-чи-ня-ва-не
членувано при-чи-ня-ва-не-то
мн.ч. при-чи-ня-ва-ния
членувано при-чи-ня-ва-ни-я-та