причинителка

Речник на българския език

причинѝтелка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. причинителки, ж. Жена причинител.

Грешни изписвания (15)

  • преченителка
  • преченителкъ
  • преченитилка
  • преченитилкъ
  • пречинителка
  • пречинителкъ
  • пречинитилка
  • пречинитилкъ
  • приченителка
  • приченителкъ
  • приченитилка
  • приченитилкъ
  • причинителкъ
  • причинитилка
  • причинитилкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. при-чи-ни-тел-ка
членувано при-чи-ни-тел-ка-та
мн.ч. при-чи-ни-тел-ки
членувано при-чи-ни-тел-ки-те
звателна форма