прическа

Речник на българския език

причѐска съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. прически, ж. Придадена чрез причесване или подстригване форма на коса.

Грешни изписвания (3)

  • преческа
  • преческъ
  • прическъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. при-чес-ка
членувано при-чес-ка-та
мн.ч. при-чес-ки
членувано при-чес-ки-те
звателна форма