причакване

Речник на българския език

прича̀кване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • пречакване
  • пречаквани
  • пречаквъне
  • пречаквъни
  • причаквани
  • причаквъне
  • причаквъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. при-чак-ва-не
членувано при-чак-ва-не-то
мн.ч. при-чак-ва-ния
членувано при-чак-ва-ни-я-та