прицелен

Речник на българския език

1. прѝцелен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • прицелин
  • прицилен
  • прицилин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. при-це-лен
непълен член при-цел-ния
пълен член при-цел-ни-ят
ж. р. при-цел-на
членувано при-цел-на-та
ср. р. при-цел-но
членувано при-цел-но-то
мн. ч. при-цел-ни
членувано при-цел-ни-те

2. прицелен — мин. страд. прич. м. р.

прицелен е производна форма на прицеля (мин. страд. прич. м. р.).