притъпяване

Речник на българския език

притъпяване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • притъпъване

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. при-тъ-пя-ва-не
членувано при-тъ-пя-ва-не-то
мн.ч. при-тъ-пя-ва-ния
членувано при-тъ-пя-ва-ни-я-та