притежателка

Речник на българския език

притежа̀телка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. притежателки, ж. Жена притежател.

Грешни изписвания (15)

  • претежателка
  • претежателкъ
  • претежатилка
  • претежатилкъ
  • претижателка
  • претижателкъ
  • претижатилка
  • претижатилкъ
  • притежателкъ
  • притежатилка
  • притежатилкъ
  • притижателка
  • притижателкъ
  • притижатилка
  • притижатилкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. при-те-жа-тел-ка
членувано при-те-жа-тел-ка-та
мн.ч. при-те-жа-тел-ки
членувано при-те-жа-тел-ки-те
звателна форма