притежаване

Речник на българския език

притежа̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • претежаване
  • претежавани
  • претежавъне
  • претежавъни
  • претижаване
  • претижавани
  • претижавъне
  • претижавъни
  • притежавани
  • притежавъне
  • притежавъни
  • притижаване
  • притижавани
  • притижавъне
  • притижавъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. при-те-жа-ва-не
членувано при-те-жа-ва-не-то
мн.ч. при-те-жа-ва-ния
членувано при-те-жа-ва-ни-я-та