притѐгляне
—
съществително име, среден род
(тип 71)
Значение
ср., само ед. Сила на определено тяло да притегли към себе си друго тяло. Земно притегляне.
Грешни изписвания (2)
- притеглъне
- претегляне
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | при-тег-ля-не | |
|---|---|---|
| членувано | при-тег-ля-не-то | |
| мн.ч. | при-тег-ля-ния | |
| членувано | при-тег-ля-ни-я-та |