притвор

Речник на българския език

прѝтвор съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., обикн. ед. Част от черква при централния вход срещу олтара.

Грешни изписвания (1)

  • притвур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. прит-вор
непълен член прит-во-ра
пълен член прит-во-рът
мн.ч. прит-во-ри
членувано прит-во-ри-те
бройна форма прит-во-ра
звателна форма