пристрастяване

Речник на българския език

пристрастяване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • пристрастъване

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. прис-т-рас-тя-ва-не
членувано прис-т-рас-тя-ва-не-то
мн.ч. прис-т-рас-тя-ва-ния
членувано прис-т-рас-тя-ва-ни-я-та