присторен

Речник на българския език

1. присторен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. прис-то-рен
непълен член прис-то-ре-ния
пълен член прис-то-ре-ни-ят
ж. р. прис-то-ре-на
членувано прис-то-ре-на-та
ср. р. прис-то-ре-но
членувано прис-то-ре-но-то
мн. ч. прис-то-ре-ни
членувано прис-то-ре-ни-те

2. присторен — мин. страд. прич. м. р.

присторен е производна форма на присторя (мин. страд. прич. м. р.).