присторване

Речник на българския език

присторване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. прис-тор-ва-не
членувано прис-тор-ва-не-то
мн.ч. прис-тор-ва-ния
членувано прис-тор-ва-ни-я-та