прислушване

Речник на българския език

прислу̀шване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • преслушване
  • преслушвани
  • преслушвъне
  • преслушвъни
  • прислушвани
  • прислушвъне
  • прислушвъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. прис-луш-ва-не
членувано прис-луш-ва-не-то
мн.ч. прис-луш-ва-ния
членувано прис-луш-ва-ни-я-та