прислуга

Речник на българския език

прислу̀га съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Група от хора, които прислужват; слуги, прислужници.
2. Прислужване.

Грешни изписвания (3)

  • преслуга
  • преслугъ
  • прислугъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. прис-лу-га
членувано прис-лу-га-та
мн.ч. прис-лу-ги
членувано прис-лу-ги-те
звателна форма