припяване

Речник на българския език

припя̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • препяване
  • препявани
  • препявъне
  • препявъни
  • припявани
  • припявъне
  • припявъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. при-пя-ва-не
членувано при-пя-ва-не-то
мн.ч. при-пя-ва-ния
членувано при-пя-ва-ни-я-та