припъпляне

Речник на българския език

припъпляне съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • припъплъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. при-пъп-ля-не
членувано при-пъп-ля-не-то
мн.ч. при-пъп-ля-ния
членувано при-пъп-ля-ни-я-та