приплод

Речник на българския език

прѝплод съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Потомство на добитък. Малък приплод.

Грешни изписвания (2)

  • приплот
  • приплут

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. прип-лод
непълен член прип-ло-да
пълен член прип-ло-дът
мн.ч. прип-ло-ди
членувано прип-ло-ди-те
бройна форма прип-ло-да
звателна форма