припадък

Речник на българския език

припа̀дък съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. припадъци, (два) припадъка, м.
1. Внезапна загуба на съзнание, която е свързана с падане.
2. Прен. Загуба на самообладание.

Грешни изписвания (3)

  • препадак
  • препадък
  • припадак

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. при-па-дък
непълен член при-па-дъ-ка
пълен член при-па-дъ-кът
мн.ч. при-па-дъ-ци
членувано при-па-дъ-ци-те
бройна форма при-па-дъ-ка
звателна форма