истѐрия
—
съществително име, женски род
(тип 47)
Значение
ж., само ед.
1. Спец. В медицината — нервно заболяване, проявяващо се с припадъци, повишена раздразнителност, със смях и сълзи. Болен от истерия.
2. Прен. Разг. Нервно състояние, в което човек не контролира поведението си. Изпадам в истерия. Довеждам до истерия.
прил. истерѝчен, истерѝчна, истерѝчно, мн. истерѝчни. Истерична жена. Истеричен смях.
1. Спец. В медицината — нервно заболяване, проявяващо се с припадъци, повишена раздразнителност, със смях и сълзи. Болен от истерия.
2. Прен. Разг. Нервно състояние, в което човек не контролира поведението си. Изпадам в истерия. Довеждам до истерия.
прил. истерѝчен, истерѝчна, истерѝчно, мн. истерѝчни. Истерична жена. Истеричен смях.
Синоними
Грешни изписвания (5)
- истереа
- истереъ
- истерея
- истериа
- истериъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ис-те-рия | |
|---|---|---|
| членувано | ис-те-ри-я-та | |
| мн.ч. | ис-те-рии | |
| членувано | ис-те-ри-и-те | |
| звателна форма | — | |