припадничав

Речник на българския език

припа̀дничав прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

припадничава, припадничаво, мн. припадничави, прил. Разг. Който често припада поради болест; болен от епилепсия.

Грешни изписвания (15)

  • препаднечав
  • препаднечъв
  • препадничав
  • препадничъв
  • припаднечав
  • припаднечъв
  • припадничъв
  • препаднечаф
  • препаднечъф
  • препадничаф
  • препадничъф
  • припаднечаф
  • припаднечъф
  • припадничаф
  • припадничъф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. при-пад-ни-чав
непълен член при-пад-ни-ча-вия
пълен член при-пад-ни-ча-ви-ят
ж. р. при-пад-ни-ча-ва
членувано при-пад-ни-ча-ва-та
ср. р. при-пад-ни-ча-во
членувано при-пад-ни-ча-во-то
мн. ч. при-пад-ни-ча-ви
членувано при-пад-ни-ча-ви-те