принаден

Речник на българския език

1. прина̀ден прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

принадена, принадено, мн. принадени, прил. Добавен, добавъчен, допълнителен.
Принадена стойност. — Част от стойността на стоката, която носи печалбата.

Грешни изписвания (3)

  • пренаден
  • пренадин
  • принадин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. при-на-ден
непълен член при-на-де-ния
пълен член при-на-де-ни-ят
ж. р. при-на-де-на
членувано при-на-де-на-та
ср. р. при-на-де-но
членувано при-на-де-но-то
мн. ч. при-на-де-ни
членувано при-на-де-ни-те

2. принаден — мин. страд. прич. м. р.

принаден е производна форма на принадя (мин. страд. прич. м. р.).