примула

Речник на българския език

прѝмула съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • примола
  • примолъ
  • примулъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. при-му-ла
членувано при-му-ла-та
мн.ч. при-му-ли
членувано при-му-ли-те
звателна форма