примиряване

Речник на българския език

примиря̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • премеряване
  • премерявъне
  • премиряване
  • премирявъне
  • примеряване
  • примерявъне
  • примирявъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. при-ми-ря-ва-не
членувано при-ми-ря-ва-не-то
мн.ч. при-ми-ря-ва-ния
членувано при-ми-ря-ва-ни-я-та