примат

Речник на българския език

примат съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. при-мат
непълен член при-ма-та
пълен член при-ма-тът
мн.ч. при-ма-ти
членувано при-ма-ти-те
бройна форма при-ма-та
звателна форма