прима

Речник на българския език

прѝма — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Най-добрата изпълнителка в един състав. Примабалерина.

Грешни изписвания (1)

  • примъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. при-ма
членувано при-ма-та
мн.ч. при-ми
членувано при-ми-те
звателна форма —

Връзки