прилепчив

Речник на българския език

прилепчѝв прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

прилепчива, прилепчиво, мн. прилепчиви, прил. Разг.
1. Който прихваща; заразен, заразителен.
2. За човек — който лесно се прилепва.

Грешни изписвания (7)

  • прелепчив
  • прелипчив
  • прилипчив
  • прелепчиф
  • прелипчиф
  • прилепчиф
  • прилипчиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. при-леп-чив
непълен член при-леп-чи-вия
пълен член при-леп-чи-ви-ят
ж. р. при-леп-чи-ва
членувано при-леп-чи-ва-та
ср. р. при-леп-чи-во
членувано при-леп-чи-во-то
мн. ч. при-леп-чи-ви
членувано при-леп-чи-ви-те