прилежност

Речник на българския език

прилежност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • прилежнос

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. при-леж-ност
членувано при-леж-ност-та
мн.ч. при-леж-нос-ти
членувано при-леж-нос-ти-те
звателна форма