прилагателно

Речник на българския език

1. прилага̀телно съществително име, среден род (тип 62) редактиране

Значение

мн. прилагателни, ср. Спец. Част на речта, която означава признак, качество на предмет; прилагателно име.

Синоними

Грешни изписвания (15)

  • прелагателно
  • прелагателну
  • прелагатилно
  • прелагатилну
  • прелъгателно
  • прелъгателну
  • прелъгатилно
  • прелъгатилну
  • прилагателну
  • прилагатилно
  • прилагатилну
  • прилъгателно
  • прилъгателну
  • прилъгатилно
  • прилъгатилну

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. при-ла-га-тел-но
членувано при-ла-га-тел-но-то
мн.ч. при-ла-га-тел-ни
членувано при-ла-га-тел-ни-те

2. прилагателно — ср. р.

прилагателно е производна форма на прилагателен (ср. р.).