призовка

Речник на българския език

призо̀вка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. призовки, ж. Писмено известие, с което се призовава в съда.

Грешни изписвания (7)

  • призофка
  • презовка
  • презовкъ
  • презофка
  • презофкъ
  • призовкъ
  • призофкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. при-зов-ка
членувано при-зов-ка-та
мн.ч. при-зов-ки
членувано при-зов-ки-те
звателна форма