придружителка

Речник на българския език

придружѝтелка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. придружителки, ж. Жена придружител.

Грешни изписвания (15)

  • предрожителка
  • предрожителкъ
  • предрожитилка
  • предрожитилкъ
  • предружителка
  • предружителкъ
  • предружитилка
  • предружитилкъ
  • придрожителка
  • придрожителкъ
  • придрожитилка
  • придрожитилкъ
  • придружителкъ
  • придружитилка
  • придружитилкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. прид-ру-жи-тел-ка
членувано прид-ру-жи-тел-ка-та
мн.ч. прид-ру-жи-тел-ки
членувано прид-ру-жи-тел-ки-те
звателна форма