привилегийка

Речник на българския език

привилегийка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. при-ви-ле-гий-ка
членувано при-ви-ле-гий-ка-та
мн.ч. при-ви-ле-гий-ки
членувано при-ви-ле-гий-ки-те
звателна форма