прибежка

Речник на българския език

прибѐжка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. прибежки, ж. Прибягване, притичване от едно място до друго. На прибежки.

Грешни изписвания (7)

  • пребежка
  • пребежкъ
  • пребешка
  • пребешкъ
  • прибежкъ
  • прибешка
  • прибешкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. при-беж-ка
членувано при-беж-ка-та
мн.ч. при-беж-ки
членувано при-беж-ки-те
звателна форма