претенция

Речник на българския език

претѐнция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. претенции, ж.
1. Искане, стремеж да се постигне нещо; домогване. Имам претенцията да разбирам от литература.
2. Обикн. мн. Голямо самомнение, надменност. Човек с претенции.

Грешни изписвания (11)

  • претенциъ
  • претенцеа
  • претенцеъ
  • претенцея
  • претенциа
  • притенцеа
  • притенцеъ
  • притенцея
  • притенциа
  • притенциъ
  • притенция

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пре-тен-ция
членувано пре-тен-ци-я-та
мн.ч. пре-тен-ции
членувано пре-тен-ци-и-те
звателна форма