престолнина

Речник на българския език

престо̀лнина съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. престолнини, ж. Остар. Столичен град.

Грешни изписвания (7)

  • престолнена
  • престолненъ
  • престолнинъ
  • пристолнена
  • пристолненъ
  • пристолнина
  • пристолнинъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. прес-тол-ни-на
членувано прес-тол-ни-на-та
мн.ч. прес-тол-ни-ни
членувано прес-тол-ни-ни-те
звателна форма