престилка

Речник на българския език

престѝлка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. престилки, ж.
1. Работна дреха, която се поставя върху другите, за да ги предпазва от изцапване.
2. Част от женската носия с правоъгълна форма, която се препасва през кръста и виси отпред върху ризата или сукмана.

Грешни изписвания (4)

  • престилкъ
  • пристилка
  • пристилкъ
  • пристелка

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. прес-тил-ка
членувано прес-тил-ка-та
мн.ч. прес-тил-ки
членувано прес-тил-ки-те
звателна форма