преставане

Речник на българския език

преста̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • преставани
  • преставъне
  • преставъни
  • приставане
  • приставани
  • приставъне
  • приставъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. прес-та-ва-не
членувано прес-та-ва-не-то
мн.ч. прес-та-ва-ния
членувано прес-та-ва-ни-я-та