преспапие

Речник на българския език

прѐспапиѐ съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

мн. преспапиета, ср. Тежест, която се поставя върху листове, за да не се разпиляват.

Грешни изписвания (3)

  • преспапее
  • преспъпее
  • преспъпие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. прес-па-пие
членувано прес-па-пи-е-то
мн.ч. прес-па-пи-е-та
членувано прес-па-пи-е-та-та