преследвачка

Речник на българския език

преследва̀чка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. преследвачки, ж. Жена преследвач.

Грешни изписвания (7)

  • преследвачкъ
  • преслидвачка
  • преслидвачкъ
  • приследвачка
  • приследвачкъ
  • прислидвачка
  • прислидвачкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. прес-лед-вач-ка
членувано прес-лед-вач-ка-та
мн.ч. прес-лед-вач-ки
членувано прес-лед-вач-ки-те
звателна форма