преплитане

Речник на българския език

преплѝтане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • преплитани
  • преплитъне
  • преплитъни
  • приплитане
  • приплитани
  • приплитъне
  • приплитъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. преп-ли-та-не
членувано преп-ли-та-не-то
мн.ч. преп-ли-та-ния
членувано преп-ли-та-ни-я-та