препичане

Речник на българския език

препичане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пре-пи-ча-не
членувано пре-пи-ча-не-то
мн.ч. пре-пи-ча-ния
членувано пре-пи-ча-ни-я-та