препечатка

Речник на българския език

препеча̀тка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. препечатки, ж. Препечатан дословно от друго издание текст.

Грешни изписвания (7)

  • препечаткъ
  • препичатка
  • препичаткъ
  • припечатка
  • припечаткъ
  • припичатка
  • припичаткъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пре-пе-чат-ка
членувано пре-пе-чат-ка-та
мн.ч. пре-пе-чат-ки
членувано пре-пе-чат-ки-те
звателна форма