преображение

Речник на българския език

преображѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. преображения, ср.
1. Промяна на образа, на външния вид.
2. Християнски празник — 6 август.

Грешни изписвания (7)

  • преобръжение
  • преубражение
  • преубръжение
  • приображение
  • приобръжение
  • приубражение
  • приубръжение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пре-об-ра-же-ние
членувано пре-об-ра-же-ни-е-то
мн.ч. пре-об-ра-же-ния
членувано пре-об-ра-же-ни-я-та