пренасочване

Речник на българския език

пренасо̀чване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • пренасочвани
  • пренасочвъне
  • пренасочвъни
  • пренъсочване
  • пренъсочвани
  • пренъсочвъне
  • пренъсочвъни
  • принасочване
  • принасочвани
  • принасочвъне
  • принасочвъни
  • принъсочване
  • принъсочвани
  • принъсочвъне
  • принъсочвъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пре-на-соч-ва-не
членувано пре-на-соч-ва-не-то
мн.ч. пре-на-соч-ва-ния
членувано пре-на-соч-ва-ни-я-та